За силният дух, д-р Стаменов и едно щастливо семейство

***

Истинска история на Евелина Иванова
Екипът на “ФОМАДЕЗ” благодари на г-жа Иванова, че се съгласи да публикуваме историята й. Нейният и нашият мотив е да дадем кураж на всички двойки.
Д-р Стаменов е помогнал на много семейства да имат деца.

***

Историята започна още много преди да успея да забременея, но за да бъда правилно разбрана ще се наложи малко предистория. Ще бъда максимално кратка, за да не Ви се сторя натрапчива.

Омъжих се през далечната 2007 г., като опитите за бебе започнаха малко след сватбата. Изминаха около 6 месеца, в които не успявах да забременея. Потърсих лекарска помощ в града от който съм, но всички доктори твърдяха, че проблем нямаме…

Стигнахме до клиника по стерилитет в гр.София и д-р Стаменов (тогава се помещаваше в клиника „Малинов“, ЦРЗ „Надежда“). Започнаха изследвания, от които проблемът изскочи. След направената ми ЦС се установи двустранна непроходимост на маточните тръби – бях смазана от това, че никога няма да забременея спонтанно. Няколко месеца ми бяха необходими, за да приема проблема и да продължа напред. ШОК и НАДЕЖДА. Добре, че вървяха ръка за ръка, защото ако се бяхме поддали на отчаянието нямаше да успеем да сбъднем мечтата си. Никой от нас не знаеше, че процедурите ще са 7 (седем) на брой… ВЯРА!

Ако не беше тя – бройката с опити едва ли би била така сериозна. Започна и първата стимулация – реагирах зле, едвам извадихме една яйцеклетка. Решихме, че дългият протокол не е бил за мен. Трансфер нямах –яйцеклетката не се оплоди. Бях полужива. Плаках дълго… Но борбата продължаваше.

Втори опит – къс протокол – извадени три яйцеклетки, от които върнахме два ембриона със съмнително качество на втори ден. Отново неуспех. Последва трети опит, върнат един ембрион на трети ден – отново неуспешен. Изтеглихме заем за четвъртият опит – прекратен, защото почти не реагирах на инжекциите. Опит с Армидекс – пети по ред, трансфер на един ембрион върнат на четвърти ден – отново отрицателен тест. Силите вече ме бяха напуснали! Исках всичко да свърши. Тогава взех решение да подадем документи за донорска яйцеклетка. Обсъдих го с д-р Стаменов, но той каза, че имам прекрасна лигавица и не иска да бързаме. Вярва, че ще успеем с мои яйцеклетки и поиска да му дам шанс, за да ми го докаже. Въпреки проведеният разговор и неговото мнение, след като излизох от кабинета поисках от регистратура комплект документи за включване в донорска програма. Попълних ги, подписах ги, но мъжът ми не искаше да прибягваме до това.  Всеки път посещавайки клиниката комплекта документи стоеше в дамската ми чанта, без неговият подпис, но в мен… След поредното обсъждане със съпруга ми решихме да рефинансираме кредита. Така последва нашият шести опит с Клостилбегит, от който извадихме и замразихме три яйцеклетки. Д-р Стаменов ни обясни, че в нашият случай предвид лошото им качество иска да замразяваме яйцеклетки, а не ембриони. Бях скептична, защото прочетох, че трудно преживявали размразяването и предвид „слабата ми реколта“. Доверих му се.  Последва и нашият седми опит, при който отново бях стимулирана с Клостилбегит – извадени три яйцеклетки, които отново замразихме.

Лигавицата ми се „развали“ и д-р Стаменов поиска трансфера да е в следващият цикъл, за да може да се възстанови. Така и направихме. Последва преглед, дадоха зелена светлина, размразиха яйцеклетките, оплодиха се и шестте. Д-р Стаменов държеше да изчакаме развитието им до пети ден. Силно се притеснявах дали ще оцелее нещо дотогава. С трепет и страх очаквах ежедневното обаждане на ембриолозите… В крайна сметка един от ембрионите беше с две ядра, а останалите пет – идеални. Не можех да повярвам, че аз – тази с ужасните яйцеклетки и като количество, и като качество имах пет прекрасни ембриона.

Дойде денят на трансфера.

Аз исках да върнем три, защото никога не ми беше връщана такава бройка, но Докторът попита ембриолозите, които не разрешиха, защото имало шанс да се хванат и трите, а не препоръчваха триплодна бременност. Останах разочарована. Замразихме три ембриона и ми върнаха два в стадий бластоцист на пети ден. На шестият ден след трансфера ми зацапа… реших, че цикълът ми идва. Започнах да имам обострено обоняние, но го отдадох на внушение. Нещо вътрешно ме човъркаше и не ми даваше мира. Въпреки еднократното зацапване цикъл нямах. На седмият ден направих уринарен тест и се появи бледа, но ясно видима втора черта. Щях да припадна. Излязох набързо и отидох до лабораторията в града ни, за да пусна кръвен тест. На никого не казах. След един час резултата беше готов. ЧХГ – 150 !!! Бях полужива… Чудех се да се смея или да плача … Снимах уринарният тест и го изпратих на съпруга ми, който беше на работа. Звънна ми и попита какво означава това … хахаха казах, че съм бременна, доказано и с кръвен тест! Не вярвахме, че се случва на нас. Усещането, когато ти се случи за първи път след толкова години е уникално, липсват думите, с които да опиша емоциите …

Бях БРЕМЕННА!!!

Мислех, че това не се случва на мен – просто бях свикнала, чертичката от теста за бременност да е винаги самотна! След около седмица предстоеше първият преглед, за да се потвърди дали на този етап ембрионът се е захванал там където му е мястото. Никога няма да забравя думите на д-р Шевкетова, която с равен тон ме попита колко искам да са се хванали и аз казах – две, а нейният отговор беше: „Честито! Днес сбъдваме желания!“ Започнаха редовни прегледи и изследвания.

Колкото и странно да прозвучи, но аз обзета от СТРАХ, че може да се случи нещо лошо с бебетата и да ги загубя изпаднах в депресия, не смеех да се усмихна, не исках да споделям с никого, ограничих контактите с приятели, затворих се в себе си… Ставах и лягах с мисълта, че това щастие може да е за кратко и не исках  да повярвам, че точно АЗ съм бременна. Никога няма да забравя това чувство в себе си,  от което искаш да се отърсиш и в същото време е така силно впито в теб, че не успяваш. Страховете се засилиха още повече, когато изкървих около 11 гестационна седмица от бременността ми, после пак, и пак… Живеех ден за ден, чувствах се безпомощна ! Правех необходимото, но смятах, че не е достатъчно! Позиционирах се в леглото и не помръдвах оттам. Ставах само до тоалетната … Беше кошмарно.

На поредният преглед разбрахме, че бебетата са разнополови  – щяхме да имаме момче и момиче !!!

Съпругът ми беше плътно до мен (както винаги) – греехме! Бяхме щастливи, но онзи панически страх не спираше да живее в мен и да човърка съзнанието ми ! Месеците изминаваха, за мен бяха трудни, но се държах – дължах го на двете сърца, които туптяха под моето! Поплаквах си – не мога да скрия, но така смъквах тежестта на страховете си и се зареждах – това беше моят начин! С напредването на бременността станах нервна, избухлива, на моменти самата аз не се траех, но близките ми успяха да ме изтърпят – БЛАГОДАРЯ ИМ! През цялата бременност хапвах само кисело мляко, препечени филийки и сирене – друго стомахът ми не задържаше; не ме прескочиха и киселините, но всичко си струваше в името на децата, с които Бог реши да ме дари!

На 15/05/2014 год. в болница „Надежда“ се появиха нашите слънчица – Живко и Ивайла.

Едва тогава онзи СТРАХ, за който Ви писах по-горе някак изчезна … Изчезна както се беше появил … Живко и Ивайла ОСМИСЛИХА живота ни, направиха го различен, пораснахме с тяхното появяване, станахме по-отговорни, по-организирани, по-дисциплинарни, станахме РОДИТЕЛИ. Оттук насам проблемите продължават, грижите са двойни, НО и любовта, която получаваме е двойна, грейналите им без зъби усмивки, нежните личица, розовите бузки, пухкавите ръчички и крачета… Разбира се страховете относно това дали и как ще се справяме с отглеждането и възпитанието им са постоянни, но те са нормални усещания, които всички имаме, когато мислим за децата си и тяхното бъдеще.

 

Ние имаме две слънчица, две ангелчета, които отнемат всяка свободна минута, но ни дават много повече – пълни души, широки усмивки и цялото щастие на Земята !

Пожелавам на всяка жена да изживее това чувство и да стане майка, защото няма по-велико и стойностно от това да създадеш живот, да се грижиш за него, да бдиш над него, да го подкрепяш, и обичаш, а да не искаш нищо насреща, а само да се молиш да расте здраво дете !

Благодаря на Бог, на ЧОВЕКЪТ – д-р Стаменов, на екипа от доктори, който осъществи и проследи бременността ми до щастливият й финал, на роднините, на приятелите! Благодаря на децата ни, които точно в онзи момент избраха  нас за родители и решиха, че е дошъл моментът да изпълнят сърцата и домът ни с топлина и уют!

Пропуснах вярата и надеждата  – те постилаха пътят ни, те ни даваха сили да продължаваме и да се борим, те не ни позволиха да се откажем, те ни помогнаха да успеем !

Това е нашата история. Истинска. Една от многото. Тази с щастливият финал, но ставам … защото четири малки ръчички се протягат, чакайки МАМА да ги гушне  …

Евелина Иванова