Недоносено бебе

Сега действащия стандарт по Неонатология дава следните определения на новородените:

Според гестационната възраст:

Доносено новородено дете е роденото при срок на бременността 37 пълни гестационни седмици до по-малко от 42 пълни седмици (259 – 293 дни броени от първият ден на последната редовна менструация)

Недоносено новородено дете е роденото при срок на бременността, по-малък от 37 пълни гестационни седмици (по-малко от 259 дни)

 Преносено новородено дете е роденото при срок на бременността 42 пълни гестационни седмици или повече (294 дни или повече)

Според теглото при раждане:

 Новородени деца с ниско тегло – тегло при раждането, по-ниско от 2500гр (от 1500гр до и включително 2499гр)

Новородени деца с много ниско тегло при раждане – тегло, по-ниско от 1500гр (от 1000гр. до и вкл. 1499гр)

Новородени деца с изключително ниско тегло при раждане – тегло, по-ниско от 1000 г (до и вкл. 999 г)

Освен това има и:

 Новородени деца с тегло, ниско за гестационната им възраст – теглото при раждане е под 10 персентил или повече от две стандартни отклонения под средното тегло за съответната гестационна възраст. Това е т.нар. ретардирало или хипотрофично бебе, то може да е недоносено, доносено или преносено.

Как изглежда едно недоносено бебе? В различните срокове на бременността вида е различен, но най-малките изглеждат така: кожата е нежна, тънка, суха и ливидна, прозират кръвоносните съдове, липсва vernix caseosa, намален е мускулният тонус, главичката е по-голяма като съотношение спрямо тялото и е „мека” – фонтанелите и шевовете на черепа са по-широки, ръчичките и крачетата изглеждат по-къси, ноктите не достигат до върха на пръстите, пъпа е по-близо до симфизата, ушните миди са тънки и недоразвити, гръдните зърна са изключително малки, дишането често е неправилно и повърхностно, плачът е тих (белите дробове не са разгънати), descensus testiculorum – не е завършен, липсва подкожна мастна тъкан. Колкото по-зряло е едно преждевременно родено дете, толкова по-малко и по-слабо изразени са тези признаци на недоносеност.

Перинатални грижи и граница на жизнеспособност

Раждането на дете с гестационна възраст 25 или по-малко седмици и тегло под 750гр е свързано с комплексни медицински, етични и социални проблеми. Най-важни са първоначалните грижи, поради това такова раждане е редно да се случва в болница разполагаща с Интензивно Неонатологично отделение с възможност за грижи и реанимация на такова бебе. Ако болницата не разполага с такова, то най-добре е трансфера да се направи in utero, т.е. преди раждането, като родителите трябва активно да участват в дискусията за транспорта на майката и обема на перинаталните грижи.

Преживяемостта на децата с гестационна възраст 22 – 25 седмици у нас е по-малка от 40 %. 25 -40 % от преживелите имат сериозни неврологични увреждания. От 25 до 31 г.с. преживяемостта е около 80%, като процента на уврежданията е 20-35 %. Необходимо е родителите да бъдат информирани за всички възможни рискове, предимствата и недостатъците на различните решения относно перинаталните грижи. Важен момент е прецизното определяне на гестационната възраст. Акушерското поведение трябва да се обсъди съвместно с родителите. Оперативното родоразрешение с цезарово сечение крие риск от повишена заболеваемост на майката, но има известни данни, че т.нар. sectio parva подобрява прогнозата при екстремно недоносени деца. Ако решението на родителите по някаква причина е да не се провеждат реанимационни действия или те да бъдат прекратени, трябва да се осигуряват хуманни грижи, включващи: неутрална температурна среда, мониториране на жизнените показатели, хигиенни грижи. Трябва да се даде възможност на родителите, при желание от тяхна страна да докосват и контактуват с детето, преди и след като е починало. Ако Вие сте преминали през това или Ваши близки сега изживяват такова събитие, можете да потърсите подкрепа и помощ от Фондация Макове за Мери (http://poppies-for-mary.org)

Малко повече за бебето:

22-27-ма гестационна седмица

Теглото между  500 и 1000 гр. Най-често раждането е обусловено с истмикоцервикална недостатъчност (заради предишни раждания или манипулации върху шийката), инфектиране на долния полюс на околоплодния мехур и преждевременно  изтичане на водите. В тази група жени рядко влизат първораждащи. Наличието на инфекция често изключва възможността за продължаване на бременността, но в другите случаи антибиотичната профилактика, в комбинация с медикаменти за съзряване на белите дробове на плода и спиране на контракциите дават известно време и по-голям шанс на недоносеното. Родените в този срок бебета са в групата на високо рисковите и подлежат на спешна реанимация. Слагат се в кувьози със строг контрол от педиатър-неонатолог и квалифицирани акушерки. Бебетата се нуждаят от продължителни грижи и наблюдения и остават в болница приблизително до термина си или малко повече.

28-33-та гестационна седмица

Теглото е между  1000 – 1800 г. В тази категория влизат над 30% от първескините.  Повече от половината жени се подлагат на лечение за задържане на бременността. Бебетата са с „незрели” бели дробове, все още не произвеждащи спонтанно сърфактант (това е смес от мазнини и белтъци, която се синтезира в алвеолите – най малките частички на белите дробове,  покривайки ги, пречи на пълното свиване и слепване след всяко издишване) При липса на сърфактант дишането е непълноценно и това е толкова по-изразено, колкото термина е по-далеч. Преди раждането, в помощ на съзряването на белите дробове се правят инжекции с медикамент подпомагаш производството на сърфактант – това е Кортикостероидната Профилактика на Респираторния Дистрес Синдром (КСП на RDS) за завършена се смята профилактиката когато са направени 4 такива инжекции, през 12 часа, преди евентуалното раждане. Родените в тази група бебета също са рискови и подлежат на специализирани грижи от педиатри, ненонатолози и акушерки. Престоя им в болница обикновено е приблизително до термина.

34-37-ма гестационна седмица

Теглото е между 1900-2500 г. Тук процентът на инфекции при майката е много по-малък, за разлика от предните групи, а първескините са над 50%. При раждане в този гестационен срок рядко се правят инжекции за съзряване на белите дробове. Бебетата се адаптират бързо, рядко остават в реанимация, денонощното наблюдение е задължително във всички случаи до пълното стабилизиране на състоянието на детето.

Редно е за всички родители на недоносени деца да се осигури психологическа помощ, поради абдикиране на държавата ни от тази си функция, вместо нея това прави отдадения екип на Фондация Нашите Недоносени деца ( http://www.premature-bg.com )

Всички родители е добре да получат внимателна грижа от страна на медицинския персонал, да имат възможност за редовна актуална информация за състоянието на детето, както и да им бъдат внимателно разяснявани медицинските процедури. Преди изписването на детето европейските практики са майката да бъде приета в болнцата за няколко дни, като през това време се обучава за специфичните грижи за нейното дете, свиква с режима му и го кърми. За жалост реалността в България е различна, заради това се опитваме да сме от полза на родителите с преждевременно родени деца, като предлагаме специализиран курс, за който можете да прочетете повече тук -> грижи за преждевременно родени деца

Източници:

http://www.mh.government.bg/Articles.aspx?pageid=397

Blackman, JA. “NICU micropreemies how do they fare?” Contemporary Pediatrics Feb 2007 24:64-73.

Holditch-Davis, PhD, RN, FAAN, Diane. “Outcomes of prematurity and neonatal intensive care unit care.” Journal of Obstetric, Gynecologic, & Neonatal Nursing July-Aug 2007 36:364-5.

May, Caroline, Patel, Sabina, Peacock, Janet, Milner, Anthony, Rafferty, Gerrard, Greenough, Anne. “End-tidal Carbon Monoxide Levels in Prematurely Born Infants Developing Bronchopulmonary Dysplasia.” Pediatric Research April 2007 61:474-478.

Nielsen, Heber C. MD; Harvey-Wilkes, Karen MD; MacKinnon, Brenda BSN; Hung, Stephen MD. “Neonatal outcome of very premature infants from multiple and singleton gestations.” American Journal of Obstetrics and Gynecology September 1997 177: 653-659.